Поканен е да свири в Шотландския кралски оркестър като първи валдхорнист, след което се връща в Лондон и в продължение на три години свири в Кралската филхармония. Все по-често се изявява като солист и камерен изпълнител. Непосредствено след напускането на Кралската филхармония се включва в Духовия ансамбъл Филип Джоунс, свири като първи валдхорнист в Английски камерен оркестър, а също така и в Камерна група Неш. В този период изнася и много соло концерти в Канада, Япония, Тайван, Корея, Китай, Австралия и САЩ. Участва в международни семинари по валдхорна в САЩ, Япония и Европа. Пътува активно в Европа, където ръководи майсторски класове, изнася солови концерти, свири в различни формации като Немски духов оркестър, ансамбъл Вила музика и др. Няколко години е преподавател по валдхорна в музикалните училища Гилдхол и Тринити в Лондон. През 1998 е назначен за професор по валдхорна във Висшето училище Фолкванг в Есен, Германия, където наследява катедрата на известния Херман Бауман след неговото пенсиониране.

Лойд е осъществил няколко соло записи, между които Р.Щраус – Концерт №1, Моцартовия квинтет за валдхорна с ансамбъл Неш, заедно с други камерни творби и Серенада от Бритън със Симфония Лондон. Високо оценен е неговият рецитален албум с Роджър Виньолес. За своите професионални постижения Франк Лойд е приет за член на Кралската музикална академия в Лондон. През периода 2004-2006 е президент на Международната общност по валдхорна.