„ФРЕНСКИ МОДЕРНИЗЪМ
и възприемането на френската музика във Виена и Берлин в началото на 20. век”:
Четвърти международен симпозиум по музикология (4-6 юли 2022)
към ежегодния Международен музикален фестивал във Варна
(член на Европейската асоциация на фестивалите)
Припомням, че най-старият музикален фестивал в България е именно „Варненско лято“, основан в 1926 (https://varnasummerfest.org). От 3 години негов Артистичен директор е известният виртуоз цигулар, пловдивчанинът (роденият и учил в Пловдив – но от десетилетия и виенчанин) и почетен професор на Нов български университет в София (значи и софиянец, но и варненец чрез Фестивала) д-р Марио Хосен – един световен човек, пътувал и концертирал къде ли не (https://www.mariohossen.com).
Организатори на фестивала през 2022 г. са Община Варна и Министерството на културата на Република България.
Отбелязвам ефектния дизайн на Фестивала и Симпозиума, изразен в рекламни и информативни материали (постери, афиши, програми…): надписи и знаци в наситено жълто и бяло на лилаво, с премислени шрифтове и игри с буквите-знаци, безспорно разпознаваеми и привлекателни.
Бях поканен (както и проф. д-р Людмил Петков, пиано, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив) от проф. д-р Марио Хосен да присъствам на 3-дневния симпозиум, в хода на който имаше и музикални изпълнения, а всяка вечер – и тематичен концерт. Все в тъй артистичната зала в подпокривното пространство на Варненската градска художествена галерия „Борис Георгиев“ (красивата й сграда е построена в 1886 за Мъжка гимназия https://varnacitycard.com/bg/place/gradska-hudozhestvena-galeria-boris-georgiev/).
Разгледах с интерес и размисъл експозицията на галерията, купих си – и подарих и на приятели – „магнитче за хладилник“ с тъй хубавото момченце („Малкият Понтиджа“), нарисувано в 1948 от Борис Георгиев (1888-1962) (https://artsandculture.google.com/asset/young-pontiggia-boris-georgiev-di-varna/zwHMrsX4mAjfFQ?hl=bg&ms=%7B%22x%22%3A0.40762361827715343%2C%22y%22%3A0.3881838253814989%2C%22z%22%3A10%2C%22size%22%3A%7B%22width%22%3A0.7412087912087912%2C%22height%22%3A0.4232488822652757%7D%7D).
В Симпозиума изслушахме лекциите на световни познавачи на материята – музиколози професори доктори от Виена, Лайпциг, Париж, София. Водещ модератор – и докладчик – бе проф. Хартмут Кронес от Виенския университет. От българска страна с доклад – и с основна роля също на модератор, както и на преводач (от български на английски и от английски на български) бе известната радиожурналистка г-жа Лили Големинова. Внучка на Марин Големинов, така че знае неща и „от кухнята“, в прекия и преносен смисъл на израза. Лили Големинова представи доклад, свързан с френските възпитаници големите български композитори Любомир Пипков и Марин Големинов. (При моите срещи с голямата Надя Буланже в Париж през 1978 г-ца Буланже си спомняше с много висока оценка и топло чувство за Любомир Пипков – жив свидетел съм, както се казва.)
Коментирахме, разговаряхме – в официалната част на симпозиума, както и кулоарно и вечерно. Припомних си процеси, научих множество нови детайли и осмисляния, според съответните гледни точки от докладите в симпозиума на тези най-големи световни специалисти по тази тяхна си култура – докато за нас тя винаги е била и си остава малко или повече външна. С други думи, ние сме я изучавали и възприемали – и в момента я изучаваме и възприемаме – малко или повече неизбежно отвън, извън нея. Макар че времево – и те, централно-и-западноевропейците, също вече са извън, в една или друга степен.
Като (и) франкофон, интересуващ се и от взаимосвързаните обща история, икономика, култури, изкуства – и вече в техен контекст история и теория на музиката (преподавам и този кръг дисциплини), си позволих да поговоря пред колегите в обсъжданията след първия симпозиумен полуден, за сходствата в епохата тогава (Belle époque, в края на 19. и началото на 20. век – до Първата световна война) и днешната наша.
И тогава, и сега – „бум“ на информация, достъпност до информация. Тогава, чрез Всемирните изложения (в Париж например), когато и където можело вече да гледаш и изучаваш в продължение на месеци най-различни култури, технологии и изкуства (например Гамеланските оркестри) от най-различни части на света, без вече да се налага да ходиш до там, за да ги видиш и чуеш. Съответно и пораждането и/или засилването на интереса в Европа на хората на културата и изкуствата към другото, далечното – вече близко до тях, като става и част от „тяхното“. Оттам и меланжът в мисленето и артистичните изяви и в музика, и в изобразително изкуство, и изобщо в мисленето и поведение. В нашата епоха това става с Интернет (разбира се и с телевизиите; и с видеокасетите и филмите преди това…).
Друг паралел правя в тъжната илюзия, за голямата част от хората, че повече не може да има война. Тогава – след френско-пруската война от 1780-81, след цялата кървава и жестока европейска и световна история. При небивалия научен, технологичен напредък и отраженията му и в бита (условия на живот, транспорт, медицина, фармакология, всякакви други индустрии и услуги и пр.) хората са си мислели, че повече просто няма как да има войни, след като човечеството е тъй напреднало, а и има вече толкова тъжния си и унищожителен, страшен опит! Обаче именно като край на Хубавата епоха (la Belle Époque) идват взаимосвързаните Първа и Втора световна войни с едно привидно примирие (а всъщност най-жестока икономическа война) между откровено военните им действия. (Войните, които Шарл дьо Гол определя като 30-годишната война на 20. век: 1914-1945, в паралел с 1618-1648.) В наши дни така мнозина бяха изненадани с войната в Украйна.
Подчертах и експонирането на съответните „мрежи“ в обществата и културата, и в частност в музиката, в Европа и света – тогава и сега. Например голямата икономическа роля и културален принос на еврейството, описани тъй добре – и в частност за Виена – в автобиографичната късна книга на Стефан Цвайг „Светът от вчера“ – с неслучайното й подзаглавие „Спомени на един европеец“ (преведена и издавана е на български нееднократно, бих препоръчал прочита й).
Както и вечната огромна значимост и често решаваща и в изкуствата роля на междуличностните релации – симпатии и антагонизми.
А по отношение на националното охарактеризиране на едно или друго явление, подчертах и аз до голяма степен условността на определянията като „френско“, „немско“ и пр., при неизбежната, сложна и многопластова взаимосвързаност на „принадлежности“ и „идентичности“ (езикови, културални, обществени, национални, международни – и лични, преди и заедно с това…). Припомних как след премиерата на симфонията „Из Новия свят” на Дворжак, критикът James Gibbons Huneker (1857-1921, писател, специалист по американско изкуство, книги, музика и театър – който всъщност дал на Дворжак статията с негърските мелодии, завършил право и започнал работа като юрист, но разбрал, че не това е попрището му, защото мечтата му била да стане едновременно концертиращ пианист и романист, специализирал тези изкуства в Париж) обобщил, че симфонията на Дворжак (първата американска симфония) е безспорно американска, с теми, написани по американски африкански в корените си мелодии от композитор чех, дирижирана от унгарец (вагнерианец, Anton Seidl, 1850-1898) и изпълнена от немци в зала, построено от шотландец („Карнеги хол“ в Манхатън, Ню Йорк)…
След като поясних на чуждестранните колеги и на публиката на симпозиума, че, и като франкофон, съм се занимавал и с преводи на френски текстови опуси – ръкописи и отпечатани издания – за музиката от десетилетията около границата на 17. и 18. век – припомних за тогавашните спорове (днес за мен излишни, особено като степен на ожесточеност в някои случаи) за италианското и френското начала – взаимовлияния в музиката (че и в „немската“ от онази епоха), които се преплитат по такъв обогатяващ начин. Подобно на френското и немското влияния (в немското слагаме и австрийското немскоезично) в епохата, на която е посветен симпозиумът.
Във Варна има много приятна, сърдечна, интересуваща се публика за концертите – пълни зали! Но и немалко интересуващи се посетители в публиката на Симпозиума, с редица от които лично аз водих интересни разговори между докладите и след научните срещи. И българи, и чужденци.
Присъствах не само най-дисциплинирано, но и с голям интерес и удоволствие на всичките симпозиумни срещи и концерти открай-докрай, така че ето пълните им действително състояли се програми (в концертите имаше някои корекции на изпълнители спрямо предварително обявените):
СИМПОЗИУМЪТ
Понеделник, 4 юли 2022:
1. Проф. д-р Луси Каяс (Париж): „Френската музика от периода на края на 19-и – началото на 20-и век и музикалният колониализъм/екзотизъм“
2. Проф. д-р Щефан Кайм (Лайпциг): „Само повърхностно или с визия за бъдещето? За рецепцията на френската музика в Германия около 1900 г. на фона на историята на немско-френския трансфер в музикалната култура“
3. Проф. д-р Хармут Кронес (Виена): „Френската музика в „Дружеството за частни музикални представления“ на Шьонберг
Вторник 5 юли:
1. Проф. д-р Луси Каяс: „Дебюси и Първата световна война“
2. Проф. д-р Кристиян Гланц (Виена): „Le grand jeu dans les rues. Френската музика на Ханс Айслер“
Изпълнение на Соната за цигулка и пиано № 1 оп. 7 от Любомир Пипков (1929, бел. Я.К.): Тересе Плеткуте – цигулка и Анжела Тодорова – пиано
3. Лилия Големинова: „Френското влияние при Любомир Пипков и Марин Големинов“
Изпълнение на Марин Големинов: „Младежки албум“ за пиано („Песен“, „Хорце“, „Гайдар“, „Край огнището“, „Дребосъче“, „Роден кът“, „Хрумване“, „Една сълза“, „Хумореска“) – в изпълнение на Анжела Тодорова
Сряда 6 юли:
1. Проф. д-р Иванка Стоянова (Париж): Симфонизация на балета в началото на 20-ия век: Клод Дебюси – „Мъченичеството на Св. Себастиан“, Игор Стравински – „Пролетно тайнство“ и Морис Равел – „Валсът“
2. Проф. д-р Манфред Пермозер (Виена): „“Страданията на Орфей“ – за преосмислянето на мита за Орфей като „chose humaine“ („общочовешкото“) при Мийо и Кренек“
3. Проф. д-р Хартмут Кронес: „“Виенска“ музика при Морис Равел и Равеловата музика във Виена“
КОНЦЕРТИТЕ
Понеделник 4 юли:
Клод Дебюси: „Сиринкс“ за соло флейта, изпълнение на Марио Карбота
Морис Равел: „Валс“, за две пиана, изпълнение на Милена Моллова и Милена Радинска (майка и дъщеря, какво щастие!)
Клод Дебюси: „Соната за цигулка и пиано“ в сол минор, изпълнение на Марио Хосен и Анжела Тодорова
Морис Равел: „Клавирно трио“ в ла минор, изпълнение на Оливие Шарлие (цигулка), Фредерик Одибер (виолончело) и Емануела Пиемонти (пиано)
Вторник 5 юли:
Жермен Тайфер: „Клавирно трио“, в изпълнение на Долорес Мария Гайтан (пиано), Кристина Хинова (цигулка) и Сандро Лафранкини (виолончело)
Клод Дебюси: „Три песни на Билитис“, в изпълнение на Грациела Вълчева Фиеро (мецосопран) и Виктория Василенко (пиано)
Антон Веберн: „Четири пиеси за цигулка и пиано“, в изпълнение на Оливие Шарлие (цигулка) и Марчело Мацони (пиано)
Габриел Форе: „Клавирен квартет“ № 1 в до минор, в изпълнение на Оливие Шарлие, Марта Потулска (виола), Фредерик Одибер (виолончело) и Марчело Мацони (пиано)
Сряда 6 юли:
Арнолд Шьонберг: „Нощ на просветление“ (фуга), аранжимент Райнер Бишов, в изпълнение на Марио Хосен, Мария Долорес Гайтан и Фредерик Одибер
Франсис Пуленк: „Соната за флейта и пиано“, в изпълнение на Марио Карбота и Милена Моллова
Пол Дюка: „Вариации, интерлюдия и финал по тема от Рамо“, в изпълнение на Виктория Василенко
Клод Дебюси: „Соната за виолончело и пиано“, в изпълнение на Антон Никулеску (виолончело) и Емануела Пиемонти; „Лунна светлина“, за 2 пиана, в изпълнение на Милена Моллова и Милена Радинска
Цезар Франк: „Клавирен квинтет“, в изпълнение на Марио Хосен, Жаклин Прейс (цигулка), Марта Потулска, Сандро Лафранкини (виолончело) и Надежда Цанова (пиано).
Прекрасно – т.е. на високо ниво – бе и това, че всички доклади бяха предоставени на публиката като разпечатки в превод на български език, някои и в оригинал (този на проф. д.н. Иванка Стоянова, на френски и на български). Поздравления отново за организаторите!
Искам да подравя както докладчиците, така и всички изпълнители – много силни и хубави и концертите бяха. Имам своите кулминационни в тях (като мои преценка и преживяване), но ги оставям за себе си. Всички бяха супер! И българи, и чужденци – може и в обратния ред: и чужденци, и българи – и българи-чужденци, така да се каже, всред тях… Глобализация!
Сумарният и допълващ хубав ефект върху мен от този симпозиум с концерти е, че се запалих отново по тази епоха и музика – и ето вече толкова дни слушам и си припомням, и преживявам и оценявам и отново, вече слушани – че и по няколко пъти през живота ми – творби, и прослушвам и непознати ми до момента. И си препрочетох и докладите, вече в домашно-работна среда, и вниквах в нови подробности, ситуации, същности, и си направих паралели и с нашето собствено време и наблюдавани от мен практики – и май те в повечето случаи не са в полза на нашето време. Например по отношение на търсено, отстоявано, постигано качество на интерпретации, не на последно място и въз основа на голям брой репетиции. Принципно казано.
И колко много нови композиторски имена научавам, които са били интересни тогава, че и днес са. И отново и отново разбираш, колко къс е животът и как невъзможно е да видиш, чуеш, прочетеш всичко ценно, хубаво, интересно…
Явор Конов, 10 юли 2022
Снимки от концертите: Явор Конов https://frenchmodernismvarna22.alle.bg/
