Музиката на дунавските страни
Симпозиумът на „Варненско лято“ отново събра водещи европейски музиколози. Тази година темата беше „Музиката на дунавските държави“
За шеста година в рамките на музикалния форум с най-дългогодишна история в България – Международния музикален фестивал „Варненско лято“, се проведе академичен симпозиум, който събра водещи имена в музикознанието в Европа. Това е важен елемент за всеки уважаващ себе си фестивал. Всяка година има тема, по чиито различни аспекти биват изнасяни доклади и се водят дискусии. Различните гледни точки по отношение на националността, експертизата или конкретната музикална или времева отсечка, както и (понякога) мултидисциплинарният подход на лекторите очертават пред публиката контурите на музикалната история, свързват ги по новаторски начин и разясняват тяхното влияние върху настоящето и бъдещето на музиката. Сред публиката има студенти от български и европейски университети, музиканти, представители на академичните среди и хора, които се интересуват и искат да разберат музикалните процеси в дълбочина.
Темите на предишните семинари са: „Творческият процес през погледа на композитора, диригента и интерпретатора“, „Немският романтизъм – Брамс, Лист, Малер“, „Френските модернисти, връзките им със съседни държави и влиянието им върху други творци“ и „Традиции и универсалност в музиката на Испания. От барока до съвременността“.
За 2024 г. обединяващата линия беше „Музиката на дунавските държави“ – благодарна и даваща широко поле за изява тема, избрана от артистичния директор на „Варненско лято“ Марио Хосен, който от години „разделя“ живота си между България, Австрия (и по-точно Виена) и многобройните дестинации на ангажиментите си като солист и камерен музикант. Дунавската стратегия като цяло в момента е ключова за Европа, има един акцент върху по-близкото сътрудничество между дунавските държави, особено в сферата културата и младежките дейности. Бъдещето е в стратегическото развитие на Дунавския регион и културата има водеща роля в този процес – сподели той.
В симпозиума участваха водещи учени от Германия, Австрия, Унгария, Румъния, Сърбия и България. В продължение на три дни (9–11 септември) в Градската художествена галерия във Варна се изнасяха доклади за националните школи на страните по Дунава, но и за взаимовръзките и влиянията помежду им. Проследяваха се нишки, които свързват музиката на страните, обединени от най-многонационалната река в Европа.
По традиция, водещ на симпозиума и архитект на цялостната конструкция, подбора на лекторите и многопластовите дебати е виенският професор Хартмут Кронес. Биографията му е впечатляваща – преподава в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена от 1970 г., до 2013 г. ръководи Института за изследване на музикалния стил, водещ изследовател на музиката на Арнолд Шьонберг, консултант на музикалната енциклопедия „Музиката в миналото и днес“. Проф. Кронес представи два доклада във Варна. Като учен, който е бил начело на Научния център „Арнолд Шьонберг“, съвсем логично единият от тях беше свързан именно със създателя на (ново)виенската школа и особено с неговото Дружество за частни музикални изпълнения и влиянието му до наши дни (пълен списък с изнесените доклади и техните заглавия можете да видите в края на материала).
От българска страна модератор на симпозиума бе д-р Петя Цветанова, преподавател в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Нейният доклад беше свързан с два от най-изпълняваните квартети (Старобългарски и Микроквартет) на Марин Големинов, като един от водещите представители на второто поколение български композитори. Той специализира композиция първо в Скола Канторум в Париж, а след това – в Мюнхен при проф. Йозеф Хаас, който пък е един от последните ученици на Макс Регер.
Макс Регер е бил най-често изпълняваният композитор в концертите на Дружеството за частни музикални изпълнения на Шьонбег – тази взаимовръзка бе разгледана обстойно от проф. Хелмут Лоос, чийто преподавателски път минава през Катедрата по историческо музикознание към Технологичния университет в Кемниц и Лайпцигския университет, където е бил декан на факултета по история, история на изкуството и ориенталистика.
Клавирното трио на Макс Регер прозвуча на втория от трите концерта, които във всяка от вечерите на симпозиума представяше внимателно подбрана програма от творби на композитори от дунавските държави, немалко от тях – рядко изпълнявани у нас. Така се получи естествено продължение на научните доклади, като музиката „доразказваше“, допълваше и манифестираше дори тяхното съдържание.
Изключително интригуващ за българската публика беше докладът на Ласло Викариус, ръководител на архива на Барток в Будапеща и професор в Музикалната академия „Ференц Лист“. Той започна с това, че Барток е точно композиторът, който обобщава най-добре темата за музиката на дунавските държави, и цитира неговата известна, макар и все още непубликувана, ранна творба, озаглавена Течението на Дунав. В нея в рамките на 17 минути Барток изобразява с музика пътя на реката от извора ѝ в Шварцвалд до Черно море. Проф. Викариус премина през връзката на Барток с Кодай и (сравнително късния) момент, в който той открива „така-наречения български ритъм“, и начина, по който го използва в музиката си (Скерцо ала булгарезе в Петия квартет, няколкото пиеси от „Микрокосмос“ и особено третия от „Шест танца в български ритъм“), достигайки и до джаза с „Контрасти“, посветени на Бени Гудман и унгарския цигулар Йозеф Зигети.
Сърбия също бе представена от един от водещите си музиколози, проф. Тияна Попович Младенович, ръководителка на катедрата по музикознание в Университета по изкуствата в Белград, член на Academia Europaea, както и на Националния съвет за научно и технологично развитие на Сърбия. В доклада си тя представи задълбочено три ключови периода в развитието на сръбската музика – романтизма в музиката на Сърбия и Стеван Стоянович Мокраняц, учил в Мюнхен, Рим и Лайпциг, който черпи вдъхновение от сръбския фолклор, като същевременно полага основите на класическата музика в Сърбия; модернизма и авангардните тенденции в сръбската класическа музика с акцент върху втората вълна на модернизма през 60-те години и творческото прилагане на най-новите постижения на съвременната западноевропейска музика като differentia specifica (отличителния белег) на модернистичните постижения на музикалната среда в Белград с имена като Петър Бергамо, Берислав Попович, Петър Озгиян, Владан Радованович, Райко Максимович, Зоран Христич; вълната на постмодернизма в началото на 80-те години на ХХ век и анализ на емблематичната творба Списък N2 за симфоничен оркестър на Зоран Ерич.
Румънската музика след Енеску беше разгледана в доклада на проф. Валентина Санду-Дедиу, също учен от европейска величина, преподава музикознание, стил и теория на интерпретацията в Националния университет по музика в Букурещ; ректор на Нов европейски колеж в Букурещ. Многопластово и след проучване на архивни материали и източници, тя разказа за отношението на румънските власти към Енеску, след като той напуска страната през 1946 г., за това как е бил следен от Секуритате. В музикален аспект проф. Санду-Дедиу пояснява, че Енеску (за разлика от Шьонберг) не създава школа, композиторите след него му се възхищават, но поемат всеки по свой път, все пак повлияни от неговите идеи. Тя засегна и дискусионната тема за националното и универсалното.
Валентина Санду-Дедиу формулира най-добре ситуацията в бившите комунистически държави: след 1945 г. всички творци (сред тях и музикантите и композиторите) искат да знаят какво се случва отвъд „желязната завеса“ и не обръщат толкова внимание на музиката на своите събратя по съдба. Затова и ние не се познаваме достатъчно добре, не познаваме голяма част от значимите наши композитори и форуми като този симпозиум ни дават възможност да наваксаме. Аз съм много заинтригувана от факта, че има български композитори, учили в Скола Канторум в Париж, защото там през 30-те години на XX век са следвали редица румънски композитори.
Две изключително важни изследвания, свързани с композитора (и архитект) Димитър Ненов и дрезденския му архив бяха представени от тандема професори Юлиян Куюмджиев и Полина Куюмджиева.
Една от най-активно концертиращите (особено като камерен музикант) и преподаващи млади български виолончелистки, Теодора Атанасова, показа, че има сериозен потенциал и за научно развитие, представяйки своя аналитичен поглед към стиловите и интерпретационни проблеми в „Три сонета по Микеланджело“ от Георги Арнаудов.
Най-младото поколение български музиканти бяха представени на симпозиума в лицето на Невена Пеева, родена през 2000 г., току-що завършила пиано и хорово дирижиране в Музикалната академия в София, която беше избрала да разгледа в дълбочина клавирния цикъл „Пролетни приумици“ на Любомир Пипков.
Във вечерните концерти по време на симпозиума бяха отбелязани годишнините от рождението на Любомир Пипков и Панчо Владигеров. Музикални илюстрации имаше и между отделните доклади, като специално отбелязване заслужава изпълнението на младия, но вече носител на много престижни награди валдхорнист Виктор Теодосиев. Като рамка на форума прозвучаха Импровизация и токата от Владигеров в изпълнение на младата пианистка Анжела Тодорова, която учи във Виена.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Проф. Хартмут Кронес: „Дружеството за частни музикални изпълнения на Шьонберг и неговото влияние до наши дни“; „За второто поколение на Виенската школа с акцент върху Егон Велес“;
Проф. Райнер Бишоф: „Шьонберг, Берг, Веберн. Духът на Виенската школа“;
Проф. Ласло Викариус: „Унгарската музика в началото на XX век с акцент върху творчеството на Бела Барток и неговия интерес и любов към българската музика“;
Проф. Валентина Санду-Дедиу: „Румънската музика след Енеску“;
Проф. Тияна Попович Младенович: „Три парадигматични момента на сръбската художествена музика като самопрезентация“;
Проф. Хелмут Лоос: „Рихард Щраус и Макс Регер. Две ранни творби“;
Д-р Петя Цветанова: „Струнните квартети на Марин Големинов. Стилови особености в Квартет N3 „Старобългарски“ и Квартет N4 „Микроквартет“;
Проф. д-р Юлиян Куюмджиев и проф. д-р Полина Куюмджиева: „Дрезденските години на Димитър Ненов и ранното му творчество. Книгата „Архивът на Димитър Ненов в Дрезден“.
Автор: Лили Големинова
Снимки: Росен Донев
Източник: https://kultura.bg
